The Moon

Много често не си представям историите на жените, които рисувам  - аз ги изживявам. Ще разкажа една - на Анжели от Скиатос, вдъхновила ме за последната ми колекция - INTERSTELLAR. Луната ставаше пълна след три дни, а на централната улица в градчето Скиатос в онзи горещ август видях едно същество, което ме хвърли в uncanny valley. Или на български - “зловещата долина” - усещането, описващо когнитивният дисонанс при вида на силно, но не и напълно човекоподобен обект. На пръв поглед беше нещо като хуманоиден робот или друго. Предизвиква у мен такъв огромен интерес и възхищение, започнах да проследявам движенията и съзнателно да търся какъвто и да било признак на човешко поведение. Нямаше коса, с перфектна форма на черепа, изписани телешки очи, бадемова форма на лицето и издължени крайници. Кожата й блестеше като на манекен. След три дни, на връх червената пълна Луна, реших да й се представя като художник, който ще нарисува цяла колекция платна, посветени на нея. Показах й мои творби и профилът ми в Instagram, за да смекча напрежението от вероятността да съм някой психопат в нейните очи. След като се преодоля бариерата, и въпреки нейната стеснителност, все пак разбрах повече за нея - първият шокиращ факт: че е само на 16 години. Лятото работи в салон за красота, носещ нейното име, по заръка на доведената й майка. А през останалото време учи в Атина. Призна ми, че иска да се занимава с кинезитерапия и да учи това. Докато разказваше за мечтите си, си представих едно красиво птиче в клетка. Вторият шокиращ факт: изгубила е на петна косата си в резултат на тежко неврологично заболяване и от тогава се бръсне гола глава. Сега си обясних тази свръх притеснителност. Третият шокиращ факт: тя не знае, че е красива. Отказа да повярва, че световните модни брандове биха се избили за нейната красота от бъдещето. Успях да прогледна зад купищата й травми, едно добро сърце и една много светла душа. Разглеждахме заедно най-добрите университети в Европа по кинезитерапия. Убедих я, че тя заслужава да отиде в Лондон, за да учи това. След като се прибрах в София, нарисувах Луната и беше готова на новолуние. Точно за три дни. Точно колкото беше нужно на Луната да се запълни, откакто за пръв път видях Анжели. За да й покажа платното, се видяхме на Facetime. По реакцията й разбрах, че дълбоко в себе си е имала късче съмнение дали наистина ще я нарисувам. Все още ясно пазя спомена на нейната реакция. Очите й станаха огромни, след като изрече няколко пъти, че е много красива, прикри уста с ръката си и започна да плаче. Беше на оживено място, може би в някое кафе. Отмести камерата, спрях да я виждам, но усетих, че плачът й се засилва. След малко чух мъжки глас, с който тя разговаря на гръцки език. Подразбрах, че това е баща й, който е бил с нея в кафето и вероятно е бил шокиран от телефонното обаждане, което е накарало дъщеря му да заплаче. Когато тя се успокои, помоли ме да покажа още веднъж картината, за да види и баща й. След което ми преведе, че той я намира за много красива и е много щастлив, че някой е нарисувал красивата му дъщеря. По-късно вечерта получих съобщение от нея, че в онзи следобяд баща й за пръв път в живота й й е казал, че е красива… Запознайте се с Анжели, моята всевиждаща Луна

“She is the eye in the sky that has witnessed all stages of our evolution. She holds up a mirror to the history of mankind. Mysterious and familiar, she is sparing us all in our quest for knowledge. The type of woman that you will always turn to for answers. So stable you can actually measure time by her, so unstable that each day she is different. 27 days are enough to know she is your Moon - the days she needs to orbit you entirely... She teaches the lessons of constant renewal and that nothing stays the same. She implies the positive transformation - from the seaming death to rebirth. She is cosmic.”
-MIKA SAV